The Doors
Американската рок банда е формирана през 1965 в Лос Анджелис, от вокалиста Jim Morrison, кийбордиста Ray Manzarek, барабаниста John Densmore и китариста Robby Krieger. Doors са една от най-противоречивите групи на времето си, най-вече заради загадъчните текстове на песни, които Morrison пише, както и заради непредсказуемото му сценично поведение. Интерeсното е, че макар групата да прекратява съществуването си през 1972, година след смъртта на Morrison - интересът към музиката на Doors само се повишава с годините. Doors продават повече от 76 млн. албума по целия свят и понастоящем поддържат устойчиви продажби от 1 млн. албума годишно.
Самото начало изглежда едва ли не случайно - когато студентът по кино изкуство от Калифорнийския Университет Jim Morrison среща колегата си, Ray Manzarek и почти мимоходом споделя, че пише текстове за песни. Окуражен от Manzarek, Morrison изпява "Moonlight Drive" и толкова впечатлва Мanzarek, че последният предлага да формират група и да се занимаят по-сериозно с музика. Името си момчетата вземат от книга на Алдо Хъксли, The Doors of Perception ("Вратите на възприятието"), който на свой ред го е заел от строфа в поема на William Blake: "If the doors of perception were cleansed, every thing would appear to man as it is: infinite" ("Ако вратите на възприятието бяха изчистени, всичко щеше да може да бъде видяно от човека такова, каквото е - безкрайно").
През 1966 групата най-сетне е забелязана от президента на Elektra Records, Jac Holzman, с когото подписват първия си звукозаписен договор. Няколко месеца по-късно излиза The Doors (1967) - записан през лятото и есента на '66, в който повечето песни са записани от раз и почти изцяло на живо. Още първият сингъл от него - "Break on Through (To the Other Side)" - дава заявка за това какво ше последва, но "Light My Fire", вторият сингъл от албума е този, който заявява позицията им до групи като Jefferson Airplane и The Grateful Dead. Самият Morrison бързо се превръща в секс-символ, както заради бунтарското си поведение, така и заради ефектното си сценично присъствие. Вторият им албум, Strange Days (1967) само затвърждава вече отвоюваниете позиции, макар да не е толкова спонтанен в креативността си.
По време на записите на третия им албум обаче, Waiting for the Sun (1968), започва да личи ефектът от стреса, който Morrison изпитва, най-вече поради склонността му да го тушира с увеличаващи се дози алкохол. Това само ескалира с инцидента в Маями през 1969, когато представянето на Morrison е повече от противоречиво - видимата му липса на желание да пее, неестествените му емоционални изблици, както и провокативните крясъци към аудиторията излизат от контрол, и стават причина шоуто да бъде отменено, а към Morrison да бъдат повдигнати куп съдебни обвинения и искове, което води до прекратяване и на цялото предстоящо турне. Групата подновява концертната си дейност едва през лятото, когато Morrison излиза на сцената брадясал и много напълнял, с което образът му на секс-символ, пострадал и без това след инцидента в Маями, съвсем замира.
Излизането на The Soft Parade (1969) само ги отдалечава още повече от най-верните им фенове, с включването на поп-ориентирани аранжименти и духови секции. Докато групата отчаяно се бори да си върне предишния успех, като опитва да разшири музикалния си кръгозор (заради което критиците ги разкъсват с обвинения в неконсистентност и изчерпване), алкохолният проблем на Morrison го прави все по-труден за общуване и ненадежден в звукозаписните сесии. Разходите за студио са толкова високи, че почти водят до разпадането на групата.
Едва с Morrison Hotel & July 1970: Absolutely Live (1970) Doors най-сетне дават заявка за това, че връщат старата си форма - Jim Morrison възстановява позицията си на основен автор на песни, а със солидното си и последователно рок звучене албумът успява да съживи статуса им както сред феновете, така и пред пресата. Групата продължава концертите си през цялото лято, като включва представяния на Jimi Hendrix, The Who, Joni Mitchell, Miles Davis и Sly & The Family Stone. В края на '70 е и последното представяне на живо, което групата прави - Morrison не издържа на напрежението и получава нервен срив на сцената.
През 1971 Doors записват L.A. Woman, в който се връщат към своите R&B корени. Резултатът е абсолютно класически албум, чиито сингли, "L.A. Woman", "Love Her Madly" и "Riders on the Storm" остават неизменна част от програмата на рок радиата . Скоро след края на звукозаписните сесии на албума, Мorrison решава да си вземе почивка и заминава в Париж с приятелката си, Pamela Courson. Това обаче не води до очакваното подобрение, защото към лятото той пие все повече. На 3 Юли 1971 Morrison е намерен мъртъв при мистериозни обстоятелства и макар заключението на медиците за причината да е сърдечен удар, на тялото му никога не е направена аутопсия.
На 7 Юли 1971 тялото на Jim Morrison е погребано в Парижкото гробище Pere Lachaise.