Славата и успехът не са променили спестовния Dave Grohl
Вокалът на Foo Fighters и бивш барабанист на Nirvana разказва пред сп. "Big Issue: "Когато Nirvana станаха известни за първи път, баща ми ми даде най-добрият възможен съвет. Каза: "Отнасяй се с всеки проклет чек така, сякаш е последният, който изобщо някога ще получиш, защото това не може да продължава вечно". Така че не пилея парите си наляво-надясно като Puff Daddy. И да знаете, че все още се отнасям към всеки чек така, сякаш е последният в кариерата ми. Съветът е като прогорен в мозъка ми. Навремето напуснах училище и ако всичко това приключи, не знам какво ще правя. Та аз нямам дори диплома за средно образование!"
Grohl настоява също така, че Foo Fighters нямаше да са групата, която са сега - или изобщо нямаше да ги има, ако не е взел на плещщите си безмилостното решение да презапише всички барабанни партии от хитовия им албум The Colour and the Shape (1997). Направено практически зад гърба на тогавашния им барабанист William Goldsmith, то води до напускането му, когато разбира за подмяната: "Няколко причини ме подтикнаха към това, но ако не бях го направил, нямаше сега да си седим и да си говорим. Нямаше да съм във Foo Fighters и нямаше да имам прекрасното си семейство, а групата нямаше да е толкова силна, колкото е сега. Просто има моменти, когато не можеш да си позволиш лукса да си най-добрият човек в рок средите, а мислиш обективно за ситуацията. Гледайте филма и нека всеки от вас реши за себе си как оценява постъпката ми."
Но 42-годишният музикант винаги е вярвал в инстинкта си - това го кара да съумее да измине пътя от бездомник в Ел Ей до част от класическия състав на Nirvana: "Преди много, много години, бях в абсолютна безпътица в Лос Анджелис. Нямах нищо - нито място, където да преспя, нито храна, нито група, защото се беше разпаднала. Обадих се на един приятел (Buzz Osborne от Melvins) и той ми каза "Знаеш ли, Nirvana си търсят барабанист". Не знаех какво да направя, защото бях в група с най-добрите си приятели, точно се бяхме разпаднали и всички бяхме в абсолютна безизходица. Обадих се на майка ми и тя каза: "Знаеш ли, понякога в живота се налага да направиш това, което е най-добро за теб". Това беше всичко, което исках да чуя. Отидох и си купих билет за Сиатъл."